Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Радев бързо да покаже вратата на Кирил и Асен
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сигурно помните еуфорията, която съпровождаше престоя на министерските постове на неизвестните преди това Кирил Петков и Асен Василев.
Стъпили именно върху това умело подклаждано политическо фенство, двете непознати на широката публика персони направиха нещото „Продължаваме промяната“ и спечелиха изборите. Още в началото на тази еуфория имаше наблюдатели, които предупреждаваха, че тази работа никак не е чиста. Че ангелоподобните Кирил и Асен, както и съпровождащите ги лица приличат много повече на бизнес ориентирани хитреци, отколкото на жертвоготовни безсребърници.
Още в самото начало личеше, че въпросните момчета и момичета влизат в политиката не за да направят някакви генерални промени в държавата, както неспирно се кълняха, а за да изпълнят определени задачи. Имаше и немалко предупреждения да не се вярва на създателите на въпросния политически старт ъп. Само че повечето хора решиха да повярват. Може би са били лековерни, а може и да са се уморили от политическата безизходица, съпътствала цялата 2021. В крайна сметка много избиратели за пореден път решиха да си купят котка в чувал.
За това решение допринесе и тогавашното отношение на президента Радев по адрес на Кирил и Асен. По всичко личеше, че ги харесва. Повече от ясно беше, че разчита именно на тях да свалят ГЕРБ от власт. Дотолкова бяха еднозначни симпатиите му, че немалко хора решиха как именно „Продължаваме промяната“ е толкова дълго обсъжданата „президентска партия“. Изглежда, че самият Румен Радев нямаше нищо против така създалото се впечатление. Разбира се, при по-внимателно вглеждане ставаше ясно, че това не е „партията на Радев“. Че двамата новоизгрели политически герои имат собствена „адженда“, която не е особено свързана с намеренията на президента.
Но в онзи пореден предизборен момент и двете страни имаха интерес от подобно отъждествяване. В онзи момент имаха общи цели. Президентът си търсеше силно оръжие срещу Борисов, а пък Кирил и Асен имаха нужда от мощно политическо рамо. И много хора гласуваха за техния политико-бизнес проект именно защото виждаха, че самият Радев е застанал зад него. Логично е да спечелиш изборите, когато имаш очевидната подкрепа на политика с най-висок рейтинг в държавата.
През онези не толкова далечи дни Румен Радев правеше всичко, за да популяризира двамата нови политици. Подкрепяше ги дори тогава, когато не биваше да го прави. Когато стана ясно от решението на Конституционния съд, че Кирил Петков е излъгал за канадското си гражданство, преди да стане министър, Румен Радев каза, че би се радвал, „ако България имаше повече министри като него“.
Вероятно лъготенето на Петков по отношение на гражданството му е изглеждало като едва ли не „симпатично прегрешение“, на което не бива да се обръща особено внимание. Само дето последвалите събития показаха, че Радев е проявил същото лековерие, което допуснаха и много българи по адрес на бъдещия премиер. Съмнявам се, че днес президентът би повторил цитираната реплика. Освен това съм сигурен, че дълбоко се ядосва, задето не е бил поне малко по-критичен към двамата си „брилянтни министри“.
Днес има призиви към президента да осветли изцяло механизма, който превърна неизвестните в началото Кирил и Асен в големите печеливши от политическата лотария, проведена миналата година. Да каже кой му ги е препоръчал, кой е лобирал за тях, който дори е настоявал той да застане плътно зад действията им.
Разбира се, Румен Радев няма да направи нищо такова. Той вече е достатъчно опитен политически играч и знае, че в политиката винаги има неща, които трябва да останат неосветени. Особено такива, които се отнасят до действията , извършвани в тъмната страна на политическото пространство. Именно този натрупан опит обаче със сигурност казва на президента, че трябва да направи всичко възможно, за да се разграничи максимално бързо от цялата съмнителна компания, наречена „Продължаваме промяната“. С просто око е видно, че Кирил, Асен и целият им антураж нямат необходимите качества, за да извършат каквито и да било смислени промени. А още по-неприятното е, че май нямат и желание да се постараят.
Е, добре, де, ще запита някой, защо тогава се напъваха толкова, защо беше целият този зор? Отговорът е обидно елементарен. За да изпълнят дневния ред на чуждестранни центрове на власт и естествено, за да подобрят материалното си положение. Всички действия на най-голямата партия в управляващата коалиция са насочени именно в тази посока и нямат нищо общо със защитата на българските национални интереси. Спомнете си как едва встъпил в длъжност, Кирил Петков се засили към Скопие с явното намерение да се съгласи с всички искания на македонската страна. Едва ли го е направил от чистосърдечно желание РСМ да влезе по-бързо в ЕС. Просто чуждестранните му куратори са му наредили да действа по този начин.
Днешната русофобия, която ежечасно демонстрират лидерите на ПП, също не изглежда особено естествена. Силно се съмнявам, че Кирил и Асен са чак толкова загрижени за съдбата на украинския народ или са разтърсвани от искрено негодувание по повод действията на „руския агресор“. Както нескритото им желание да „преместят“ ветото върху Скопие, така и глуповатата антируска риторика са просто изпълнение на директивите, идващи извън границите на България. Подобно поведение вещае сигурен провал на „Продължаваме промяната“. А последното, което президентът Радев би искал, е засилващият се негативизъм към създателите на този проект да бъде прехвърлен и върху него. „Той ни ги натресе, така че сега да не бяга от отговорност“ – все по-често се срещат подобни мнения както в социалните мрежи, така и в офлайн разговорите.
Разбира се, това е преувеличение. Най-малкото защото Румен Радев не е създателят на „Продължаваме промяната“. Но не може да бъде забравен и фактът, че именно благодарение на неговите усилия тази формация за отрицателно време придоби огромна популярност. Днес печелившият ход на Радев е само един. Трябва в най-скоро време категорично да покаже отрицателното си отношение към действията на ПП. Но не като използва витиевати фрази, а съвсем конкретно. Когато например говори за „политически шарлатани“, трябва ясно да посочи кого точно има предвид. Ако бъде максималко директен, хората ще му простят (може би) някогашното политическо лековерие.
